Shadows And Traumas

Location: personal / Work In Progress... / Shadows And Traumas

1

общо взето автентичният стейт на човешкото същество е състояние на чиста любов и щастие. никой не пребивава в него, защото това е нирвана, в която не се случва нищо е не научаваш нищо, а идеята на пребиваването ни в ниско-вибрационното ниво физическото съществуване е, че на него има огромно разнообразие, дуалност (т.е. потенциал за конфликти) и на това ниво може да се трупа много опит, който явно е необходим на висшите аспекти, не знам за кво им е :D

когато човек се роди, той отначало е в този автентичен стейт, който не е мн съвместим с физическата реалност. впоследствие, през тървите 7 години от живота му, посредством родители, настойници, обстоятелства, около автентичното ядро на автентичната същност на индивида, където всичко е любов и щастие, започват да се трупат като по луковица пластове от преживявания, част от които са травматични, т.е. се активират травми. тези травми са планирани, изборът на време, място на раждане, на конкретни родители, братя, сестри и т.н. е такъв, че да има кой и какво да активира травмите

всяка травма, която преживава детето, предизвиква болка. в някои случаи болката е по-поносима и бива осъзната и запомнена. в други обаче е толкова силна, знезапна и неочаквана, че детето, за да се предпази, несъзнателно хваща цялото преживяване заедно с обстоятелствата около него и болката, опакова ги и ги избутва някъде далеч в страни, където да не ги вижда, да не си спомня за тях, за да може да си възвърне поне малко баланса

тези пакети с травмиращи спомени и обстоятелства и съпътстващата ги болка се наричат сенки. макар че преживяното се маха от съзнателния фокус и детето може да диша отново спокойно, травмата остава в енергийната система общо взето завинаги или докато човек не я намери и адресира отново.

сенките си имат свои характерни черти и проявления. те са абсолютно невидими за човек, но в същото време са там и могат да бъдат активирани, отново без никакво знание, че това се случва. активирането става посредством тригери, които реагират на обстоятелства, сходни с тези, затворени в сянката

например, ако травмата е била активирана от това, че една вечер мама е закъсняла от работа без да предупреди, детето се е уплашило и е решило, че майка му никога повече няма да се върне и че то е изоставено, сянката ще се активира у възстърстния човек всеки път, когато най-близката му жена закъснее за среща без да предупреди. банално, но ужасно ефективно и освен това източник на мн драма, защото човекът, за който говорим, може по принцип да е супер пич и мн широко скроен, обаче когато се случи нещо такова дребно, да почва да се държи по абсолютно различен начин.

това е друга характеристика на сенките. тъй като те оперират изцяло извън скоупа на осъзнатото, тяхното активиране се случва автоматично и безусловно и човекът, у когото се активират, не знае, че това се случва в момента. тази активация води със себе си същата болка, която е заключена в сянката, и човек инстинктивно слага защитна маска, защото не осъзнава истинският източник на болката (сянката и травмата в нея), а асоциира болката с обстоятелствата, които са активирали сянката, и съответно, за да се защити, се маскира по някакъв начин

маската може да е малка или голяма, ако е голяма, може да се изразява в пълна трансформация на човека, не просто поведение, може да се променят тембър, черти на лицето, стойка, всичко

то гледна точка на човека, чиято сянка се активира, нищо не се случва вътре в него. процесът е абсолютно невидим. това, което той вижда, е как околните внезапно си променят поведението спрямо него и това го озадачава неимоверно. а причината те да правят така е, че собственото му поведение в момента е абсолютно различно и нелогично и те самите не разбират, какво се случва

именно това поражда драма и е повод за мн неразбирателства

една от маските, която човек може да сложи, е тази на жертвата, която има нужда от помощ, за да бъде спасена. една от възможните помощи са наркотици и медикаменти.

този модел е супер powerful, когато го адоптнах, изведнъж страшно мн явления в живота ми, които преди за мен бяха WTF? придобиха обяснение

и поставени в този модел, спряха да бъдат някаква заплаха, идваща от вселенския хаос, ами се сдобих със знание, къде евентуално бих могъл да приложа усилие, за да предизвикам промяна

без модел на разположение, животът протича общо взето като серия от по-спокойни моменти и болезнени драматични моменти с активирани сенки. човек се лашка между двете, стремейки се да запази спокойствието и да намали болката, но това, което прави не е да се освободи от причините за болката, а да я притъпява периодично, връщайки се после към нея. надеждата е някъде в този процес, под ударите на обстоятелствата човек да научи по някой и друг урок свързан с някоя сянка, да си позволи или да бъде принуден да преживее докрай болката от нея и накрая да се пречупи и да я приеме и тогава сянката се разтваря, изчезва и не се появява отново

това е мн тежко преживяване и то самото създава нови сенки по пътя. отнема страшно мн време, може една такава сянка да се влачи живот след живот, създавайки тежки жизнени обстоятелства, без да бъде адресирана адекватно.

идеята на модела със сенките е, човек да започне да търси, идентифицира и осъзнава сенките си. това започва от най-горните слоеве, които са най-скорошни. сянка по сянка, целта е да бъдат извеждани обратно на светло, в центъра на съзнателния фокус, да бъдат разопаковани, преживявани, приемани, вместо отхвърляни, и накрая интегрирани обратно в цялото, в енергийната система

когато това се прави целенасочено и с подходящи инструменти, резултатите настъпват бързо (според вселенските мащаби :) ), може промяната да настъпи мигновено, или да са необходими няколко месеца, а за особено стари сенки, които са влачени мн предишни животи - може и няколко години. освен това обикновено слоевете са много и след като освободиш един на дневен ред излиза друг, който обикновено е по-първичен, по-суров и по-болезнен. за щастие, всяко освобождаване води след себе си директни и налъпло реални промени в живота, които поради същината на сенките и начина, по който се пораждат една отдруга, винаги са положителни. представям си тази луковица като нещо със сърцевина от светлина, покрита с тъмни ролу-прозрачни люспи, колкото повече люспи има, толкова по-малко светлина стига навън

съответно, всяка махната люспа увеличава светлината

а светлината се равнява на щастието и радостта в живота, както и на щастливите и радостни обстоятелства

чисто практично, освобождаването на един слой може да се прояви като това да срещнеш неочаквано човек, който да направи живота ти по-красив, или да се сдобиеш с предмет, от който имаш нужда, или да се преместиш да живееш на по-хубаво място, или да започнеш да спиш спокойно, следвайки естествения си ритъм, или да започнеш спорт и този път да изпитваш лекота, вместо тежест, да се излекуваш от болест, която влачиш от години... всякакви неща.

тъй че, totally worth it :D

с терминологията на този модел, лайната, в които си затънала са всъщност вече понатрупалите се за 16 години пластове от сенки, а излизането се изразява в освобождаването пласт по пласт в обратна посока. всеки човек ги има тея пластове. разликата между теб и повечето други хора е, че ти си мн по-осъзната и си даваш сметка, че може нещо да се направи, разпознаваш съществуването на сенките, макар и да не ги наричаш така. повечето хора приемат текущото състояние на луковицата за константа и се оставят да им се случва каквото им се случва и толкоз. на 40 години вече луковицата прилича на огромен прогнил картоф и единственото, което остава, е да се разпадаш постепенно до 60-70 год възраст, когато най-сетне смъртта милостиво те спасява от блатото на безмисленото кретане по кората на земята :D

2

Според последната ми разработка, "нарцис" actually е колективното название за всички записи във вс сенки на човек. Конгломератът от вс сенки представлява егото на човек. Възможно е сянката да е подтип на по-общо явление, но още не съм сигурен.

Nevertheless, естествено е нарцисът да обработва информация селективно - той е робот. Колко силно е изразено това качество зависи от това, колко е доминиращ записът над автентичната същност, когато съзнателният фокус е в сянката (обикновено се получава бленд между автентичност и запис).

Колкото по-силно е страданието, зписано в сянката (то на практика я поражда и поддържа съществуването й), толкова по-изразени са пропъртитата й - информационен хоризонт (границата между сянка и реалност) и неговата прозрачност, сила и доминантност на нарцистичния запис, съответно - ниво на илюзия (до степен загуба на памет) и степен на автоматизъм.

Медицината разпознава като нарцистично разстройство склонността на човек да държи (неосъзнато) съзнателния си фокус в клъстер от сродни сенки (подобни, но отделни, с опция за лесен пренос от сянка в сянка), в които нарцисът, т.е. записът, е твърде доминиращ, до степен, че да нарушава нормалната социална функция на човек.

Но в по-ниски степени на доминантност на записа, коио все пак са достатъчно високи, също се наблюдават специфични ефекти. Те са социално-приемливи, дори общесъвото често ги поощрява (тръмп стана президент на щатите), тъй че медицината не ги разпознава.

Селективността в процесването на информация е леката версия на загубата на памет и на белите петна.

Липсата на емпатия също е характерна - емпатията, изглежда, не може да бъде записана в нарциса и когато той доминира автентичната същност, не се проявява.

Друга особеност е склонността на нарциса да повтаря едно и също поведение, без значение, че то консистентно fail-ва - поведението е записано в нарциса. Отделнив записи не се развиват. Могат да бъдат променяни, но катонче ли по-скоро отвън, чрез намеса, а не под формата на развитие.

Развитието на цялостния нарцис става чрез добавяне на нови, сродни сенки, с леко модифициран запис и поведение.

Към момента познавам две стратегии за работа с егото - едната е кратко излизане от дуалността (медиация, молитва, дихателни практики, състояние на любов, грижа, благодарност, радост); другата е интегриране на най-активните сенки - връщането на спомена и енергията, нужна за поддържането на сянката обратно в системата.

Сянката възниква чрез акт на отхвърляне и неприемане на страданието. Интегрирането става с обратния акт - чрез приемане и осъзнаване.

Мигът, в който настъпва интегрирането, е катарзисен - трансформацията е instant, информационният хоризонт изчезва, спомените се завръщат/отключват, страданието изчезва, напрежението се стопява и сянката повече не съществува и не може да всмуква съзнателния фокус.

Нарцистичният запис/робот също изчезва и характерние за него поведенчески модели никога не се повтарят отново.

Съдейки от досегашния ми опит, всеки опит да правиш нещо с нарциса от дуалността, т.е. докато съзнателния фокус се намира в нарциса, е обречен на или на пълен неуспех, или отнема огромни и непрактични количества лична енергия и време. От начало, излизането от нарциса е задължителен пререквизит, за да може да работиш с него, дори само да го наблюдаваш. Затова интересът ми е насочени изцяло към практики, които поставят съзнателния фокус в недуална позиция.

//Последните няколко пъти успявам съзнателно да изляза от сянка(след отхвърляне, друга не съм разпознала), но съм доста далеч от интегриране на същата.

Не си далеч/близо - няма понятие за разстояние. Катарзисът настъпва мигновено, когато използваш подходящ инструмент.

Човек прекарва почти целия си буден живот в егото, т.е. в сянка. Това, което наричах досега излизане от сянка, е всъщност преместване от по-тежка и драматична сянка със запис на дете в нея към по-лека и спокойна, със запис от по-късен момент от живота.

Когато спиш, излизаш от егото.

Когато медитираш.

Интересно, напомня на лабиринт, в който пребивава духът*

Възможно е да се тренираш да забелязваш, кога слипваш в по-тежки сенки и да взимаш мерки on-the-fly.

Не е душата, а е духът, или, както аз му викам - съзнателният фокус.

Душата трансцендва егото и не може да влезе в него. Тя е недуална, а егото е дуално.

Всичко написано до тук ти дава орговор на въпроса, защо не действаш - защото съзнателният ти фокус пребивава в клъстер от сенки, в които нарцистичните записи са пасивни.

Полезно е да познаваш детайлите от модела на сенкит, когато четеш широко-достъпната информация за нарцисизма. По този начин ще имаш отправна точка и ще има къде да закачаш и класифицираш новата информация.

https://www.youtube.com/c/DoctorRamani/playlists

3

  • не - думата е уместна, дори задължителна, когато е необходимо да откажеш нещо (НЕ искам да ям риба!), да заявиш граница (НЕ искам да говорим за това сега!), да отбележиш контраст (ябълката НЕ е синя, жълта е!); във всеки друг случай прогресивното действие е да замениш отрицателното твърдение (НЕ ми харесва като е такова мрачно навън) с положително (харесва ми, когато навън е слънчево); без да отказва, заявява граници или отбелязва контраст, не-то създава имплицитен облак от възможности, без да посочва желаната такава; поставя фокус върху субекта на отрицание (лошото време) вместо върху субекта на желание (хубавото време)

  • да - думата е уместна, дори задължителна, когато е необходимо да изразиш съгласие (ДА, напълно съм съгласна, протестиращите са тълпа безмозъчни боклуци), приемане (ДА, ще си запиша), готовност за действие (ДА, хайде да правим секс!); във всеки друг случай да-то е токсично, създава илюзия за съгласие и приемане, без то да съществува, въвежда в заблуда събеседника или себе си; създава илюзия

  • трябва - думата е уместна, когато е използвана в ясен фреймуърк, когато има ясна цел и с тази дума изразяваш нуждата от извършване на определени действия за постигане на целта (отиваме към черни връх; трябва да тръгнем по дясната пътека); без закачена ясна, изговорена на място цел, думата е високо-токсична, създава вина и pressure (не трябва да ми говориш така!), създава reference към неизвестен висш авторитет, който държи авторитета, отнема авторитета от събеседника или себе си

  • правилно - думата е уместна, когато е използвана в ясен фреймуърк, когато има ясни правила (не можеш да ми вземеш царя, не е правилно! или неправилно е да правиш ляв завой на това кръстовище!); извън подобен фреймуърк, думата е токсична (не е правилно да постъпваш така с мен!), създава reference към неизвестна висша сила, която определя неясни правила, отнема свободата на събеседника или себе си

  • защо - защо не идеш до магазина да ми купиш бира? vs има ли причина да не идеш до магазина да ми купиш бира? - думата има потенциала да създава вина и pressure; вторият въпрос акцентира върху възможната причина и дава възможност на другата страна да отговори лесно и откровено

  • проблем - думата е окей, когато се използва като синоним на задача (имам спешен проблем за решаване, моля те, остави ме); във всеки друг контекст е токсична и може да бъде заменена с предизвикателство; поставя фокус върху задачата, вместо върху решението; слага спирачки, ограничава и парализира

  • трудно - думата е окей, когато изразява стойност в известна вече скала на сложност на даден комплекс от задачи (1 + 1 е лесна задача, може да се реши от почти всяко дете в първи клас, грубо 99% от всички деца във втори клас могат да я решат; извеждането на формулата за обем на тяло, ограничено от повърхностите на две триизмерни функции е трудна задача, само 0.0001% от всички хора, завършили висше образование, могат да я решат); във всеки друг случай думата е токсична, тежи като камък, който не може да бъде помръднат, създава отказ, парализа, неспособност за действие; аналогично на проблем, може да бъде заменена с предизвикателно

  • аз съм/ти си... - всяко определение на аза е токсично; стратегията е да го заменяш с нещо конкретно (аз съм лош готвач -> аз не умея да готвя добре)

  1. money

    taking money leads to loss of objectivity

5

https://www.amazon.com/Deep-Meditation-Pathway-Personal-Enlightenment/dp/1478343192

6

част от теб == клъстер от сенки, в които си влизала

мен дори понятието равенство не ми пасва толкова. то е по-скоро нещо като игра, в която двамата си заявяват желанията и си декларират границите и това е continuous процес, защото човек се променя ежедневно
и тази игра създава различни сетъпи в различни моменти

които са custom tailored към настоящото състояние на двамата партньори и всеки сетъп се явява точката на баланс между двамата в техните настоящи стейтове

което е различно от равнопоставеност така, както да слушаш тялото си и да се храниш според нуждите му е различно от това да спазваш диета

може би съществува равнопоставеност на нивото на нещо като конституция на отношенията - задължителни взаимно уважение и грижа, плюс правилата на играта - заявяваш желанията и границите си с любов, приемаш отказите също с любов, уважаваш границите на другия, изслушваш желанията му и си искрен в отговора на тези желания

в тези правила равнопоставеността е задължителна, за да работят отношенията

но вече по време на играта, танца, който се получава, е възможно всякакво разнообразие, което може да е мн встрани от равнопоставеност

но благодарение на начина, по който е дизайнната играта, всъщност това винаги се оказва окей и за двамата

7

Това, което имам предвид под равнопоставеност, е, че, за да обединим животите си и ultimately да водим един съвместен/общ живот, което според мен е добро определение за "връзка" за нас, взимайки предвид и това, което ти си споделяла, съдържа в себе си (без претенции за изчерпателност):

  • информация - всеки информира другия максимално добре за developments от негова страна

  • дискусия/решения - всички индивидуални и общи преживявания, нужди и задачи се обсъждат проактивно и докрай, с цел достигане до общо решение/консенсус

  • оперативност - битови и логистични задачи се споделят и/или разпределят с цел повишена ефективност

  • внимание и грижа - партньорът получава внимание и грижа с максимален приоритет, който е разделен с най-близките членове на семейството - майки, бащи, деца; при консенсус между двамата партньори, временно и други хора или институции могат да бъдат elevate-вани до такъв приоритет, но пак, съветът на партньоеите остава винаги най-висшето decision body

  • финанси - изгражда се ясна система за съвместно управление на финансите, одобрена и от двамата

  • дом - домът се изгражда и поддържа в екип и от двамата

  • комуникация - комуникацията с парньора е с най-висок приоритет

Инциденти, които violate-ват рози принцип:

  • Единият от двамата получава служебен паричен бонус за края на годината и си го заделя настрана, само за себе си, без да обсъди тази нужда с другия.

  • Единият партньор се прибира и дома, кисел като лимон, мълчи цяла вечер и после си ляга с гръб и заспива.

  • Единият партньор е в бизнес-среща и не отговаря на обажданията на другарчето си, без предварително да е предупредил и без експлицитната уговорка, че това е окей.

В момента, в който единият партньор започне да действа като самостоятелна единица, автоматично партньорството се разпада. Тук говоря само за интимно партньорство, всякакъв друг вид би изглеждал мн различно.

Но когато двама души са взели решение да споделят живота си на ниво оцеляване и на сексуално ниво, от там се поражда нуждата от пълна интеграция на всички останали нива.

8

та, стигнах до модел, който интегрира вярванията/предразсъдъците и сенките

и който обяснява причините вярванията да са резистентни към освобождаване

моментите, в които протича имплантиране на вярване, са моменти на насилие. това насилие води до страдание. страданието принуждава човек да създаде сянка. в сянката се записва моментът на насилие и имплантиране на вярването. самите вярвания са съпроводени със защитна реакция, която се състои в предаване, приемане на вярването, за да се прекрати натиска от агресора, който насилствено имплантира вярването - той се успокоява и спира насилието, когато вярването бива прието

впоследствие закодираната информация във вярването се превръща в тригер, който вкарва човек в сянката

например, вярването е "когато говоря на другите неща, които ме интересуват, аз ги занимавам с глупости". то е имплантирано от майката на детето, която е повтаряла постоянно "не ме занимавай с глупости!", когато то ходи при нея да й показва какво е направило с конструктура или да й разказва за детските си идеи за света и неговото устройство

съответно, тригер към сянката става всяко отхвърляне на информация, която този човек впоследствие споделя с друг човек. (това е сянка, породена от травмата за отхвърляне)

един ден, на 35 год, нашият герой попада на статия за това, как американците са изфабрикували кацането на човек на луната. статията изглежда супер убедителна и героят ни е впечатлен и ентусиазиран. споделя я с мен, при което аз правя бърз рисърч, установявам, че този казус е разгледан подробно в snopes.com, които проверяват всякакви подобни твърдения, прочитам разследването им, което ме убеждава, че статията е лъжа, създадена с цел сензация, и отговарям - тази статия е bullshit по тези и тези причини

само че героят ни не чува причините. в момента, в който стига до думата bullshit, сянката се тригерва, той влиза в нея и с това рационалната комуникация приключва. аз се превръщам в майка му, която току-що му е казала "не ме занимавай с глупости" и се е задействало вярването, че героят ни е досаден, неспособен и по-добре да си мълчи. никакви обстоятелства не могат да променят това, защото то е запис и се проектира ВЪРХУ обстоятелствата. самият характер на сянката е защитата, която предпазва вярването от освобождаване

терапията в такъв случай се свежда отново до идентифициране и интегриране на сенки

(терапията за освобождаване на вярвания)

затова, когато разпознаеш варване у друг човек и му кажеш - виж, това, което твърдиш, е вярване, предразсъдък, нервно-лингвистична програма, привнесена отвън - за него това нищо не означава. ако той в момента не е в сянката, няма да разбере изобщо, за какво му говориш, защото вярването не съществува извън сянката. ако е в сянката, няма да те разбере, защото докато е в сянка, той е ограничен от записа на собствената си личност от момента на травмиращото събитие, а записите не умеят да се учат, променят и да разбират подобни неща

т.е. с посочване на вярването не се постига резултат. резултат може да се постигне единствено с разтваряне на сянката и интегрирането й обратно в автентичната система на човека

евентуално посочването на вярването би могло да има положителен ефект, ако човекът срещу теб разбира този модел, борави с него и е склонен да приеме, че ти виждаш нещо, което той е неспособен да види поради гореописаните причин. в такъв случай би могъл евентуално да започне да наблюдава за моментите, когато влиза във въпросната сянка, да развие осъзнаване за нея, което, от опит зная, може до доведе до катарзисен момент на спонтанно разтваряне на сянката и нейното интегриране, без външна помощ

и без специализирана техника, различна от момента, в който настъпва пълно осъзнаване

стъпки:
първата стъпка е да разпознаеш иозбщо обстоятелството - чакай, това отсреща не ми прилича на даниел, което означава, че в момента даниел е в сянка и не общувам с него, а с негов запис

втората стъпка е да прегледаш логовете и да се опиташ по използваната фразеология и от цялостното поведение да предположиш, коя травма стои в основата на сянката. при мен най-често това е травмата на изоставянето, която ме прави нещастен, самотен, needy, парализиран от страх, а понякога и отмъстителен - щом ще ме изоставяш, аз пък няма да те гоня! но освен нея е възможно рядко да се случи да е на отхвърляне, както стана във въпросния петък, тогава съм bitter, готов съм да крикувам и мн мълча. травмата на предателството при мен се проявява чрез изисквания, но напоследък като че ли е много опитомена и или не влизам в нейни сенки, или влизам за секунди до минути, не повече. другите две - унижението и несправедливостта - съм ги преживявал в миналото, но мисля, че техните сенки са напълно изчистени и не очаквам да видиш нещо подобно

когато установиш, дали става дума за изоставяне, отхвърляне или предателство, идва третата възможна стъпка - да адресираш личността на записа директно. тя е като роботче, напълно е предвидима. отхвърлената личност се чувства, well... отхвърлена :) може да я успокоиш, както би успокоила което и да е дете, което е било отхвърлено и плаче тъжно и нещастно, скрито в дупката ъгъла между гардероба и леглото

изоставената личност от своя страна има нужда да получи потвърждение за завръщането ти, за присъствието ти, за неотлъчност и сливане. може да й кажеш - тук съм дани, никъде няма да ходя. или - винаги ще съм до теб, без значение какво се случва... естествено, важно е да си искрена, по-добре нищо да не кажеш, отколкото да излъжеш, само и само за да успокоиш записа на личността

предадената личност е гневна и страда от загубата на контрол, тя се чувства безпомощна и объркана. би могла да измислиш наратив, който да й помогне да се почувства обратно in control и да се успокои

когато записът на личността в сянката се успокои, тогава става лесно за човека отсреща да излезе от сянката. колкото е по-предизвиквана от обстоятелствата записаната личност, колкото по-раздразнена и страдаща е, толкова по-силен е фокусът на духа вътре в сянката и толкова по-малко вероятно е да успее да се измъкне

то е като спазъм на мускул, който е толкова по твърд и необратим, колкото по-силен става. отпускането, успокоението е това, което води до отпускане и успокоение на самия мускул

9

Locus of control and locus of truth in terms of the shadows