You're not reading the latest revision of this page, which is here.

Alex and Me

топъл есенен ден. има вятър, слънце, прохладно е

(топъл и прохладно не си противоречат. топъл като за есен. прохладно като за слънчев ден :D )

на един покрив черна писана се излежава, събирайки последните слънчеви лъчи. а улиците са покрити с килим от листа, който хрупа под стъпките на минувачите.

градът, към който гледаме, е неопределен. прилича на софия, но прилича и на мн други столици. по-подреден е, но е мн зелен (или пъстър, следвайки спецификата на сезона), има планина наблизо, небето е синьо, с инцидентни облаци, които доста бързо плуват от единия към другия му край

часът е малко преди 10 сутринта

alex: аз съм на балкона, въртя кичур коса между пръстите си и усещам аромата на кафе, който идва от чашите, които оставяш на масата. поглеждам към теб, но в този момент опитвайки се да кажа нещо, никакви думи не се откъсват между устните ми.

danny: оставям кафето, без да отделям поглед от теб. виждам, че искаш да говориш, но се спираш. усмихвам ти се нежно, заобикалям масата и клякам пред теб, защото внезапно излъчваш притеснение и тъга, които не разбирам. улавям двете ти длани (които са хладни) и ги стискам леко, все още неотлъчно гледайки лешниковите ти очи.

alex: опитвам се да откъсна очите си от твоите, но нищо не се случва. взирам се в дълбочината пред себе си и в онзи момент чувството, че пропадам в нея ме обърква. междувременно забивам зъби в езика си, надявайки се, че ще прокърви.

danny:

  • здрасти - казвам аз, за да наруша мълчанието (нищо, че не сме се разделяли цялата сутрин)

danny: по движението на челюстите и бузите ти отгатвам какво се опитваш да направиш и за момент се замислям, каква ли е на вкус кръвта ти? солена, отговарям си сам, но все пак бих искал да опитам. не казвам нищо от това, обаче, защото преди всичко искам да те успокоя и да видя най-вече усмивка, вместо прехапан език. затова просто продължавам да стоя клекнал пред теб и да държа дланите ти, които започват да се стоплят.

alex: "говори. говори. ГОВОРИ!!" гласът появил се в главата ми става по-истеричен с всяко напомняне.

  • благодаря за кафето! - друго и да искам, не бих успяла да изрека. измъквам едната си длан от хватката, в която се намира и прокарвам пръсти през косата ти. не съм сигурна дали се усмихвам. правя ли го?

danny: пускам и другата ти ръка, давайки си сметка, че приемаш жеста ми по-скоро като заплашителен

  • надявам се да ти хареса - казвам, изправяйки се и сядайки на столчето от другата страна на масата. - бразилско е, води се по-меко и сладко, със сертификат за fair trade.

после се сещам да попитам - искаш ли нещо към кафето? прясно мляко, бадемово?

alex:

  • бадемово - казвам, опитвайки се да звуча непринудено.

danny:

  • ей сега - отвръщам, ставам и влизам обратно в дневната, оставяйки те на прохладния вятър, слънчевите лъчи и просторната синева, която се разкрива от 19-ия етаж, на който се намираме

отивам до кухнята, където вадя от хладилника издоеното вчера бадемово мляко (приготвям го в специално проектирана за ядкови млека кана, която смила ядките и ги вари във вода, след което следва прецеждане; предпочитам да използвам марля, която я стискаш точно като виме :D )

по пътя мисля, колко красив ден се е паднал днес, в същото време мисля за марлята-виме, мисля и за теб и за очевидното неудобство, което изпитваш. когато се връщам с каничката със студено бадемово мляко, ти...

(какво правиш? :D )

alex: удрям с пръсти по масата, за да наруша тишината, която остава след теб. въртя се неспокойно на мястото си, кръстосвам бедра, накрая не издържам и се изправям, за да те последвам.

срещаме се на прага. държиш каничката с мляко, за която дори не мисля.

и все пак отстъпвам. отхвърлям идеята в главата си и мълчаливо се връщам на мястото си.

danny: "коя идея?" чудя се аз, доловил откъс от твоите мисли :D

alex:

  • трябва да направим нещо различно заедно. какво ще кажеш? - все пак успявам да проговоря и доволна отпивам от кафето си гледайките право в очите.

danny: за момент се замислям. наблюдавам те, задържаме погледите си един в друг, което създава усещането за приближаване, все едно разстоянието помежду ни се скъсява, а целият останал свят се отдалечава и излиза от фокус

в един момент настъпва ефектът на илюзията с чашата и двата профила (нали я знаеш?) - гледам все същото лице и същите черти, но те сякаш се пренареждат и съвсем за кратко виждам отвъд физическата ти обвивка. усещам свежа трева, любов, твърдост, съчетана с мека грижа, катерички... виденията и усещанията отминават като полъх и отново виждам лицето ти, каквото го познавам. не бързам да се отдръпна, оставам така, наслаждавайки се на момента.

alex: погледът ти се променя, все едно гледаш в друг свят. очите ми шарят по лицето ти в опит да разчетат какво се случва под повърхността. неуспешно. за части от секундата, като че ли устните ти образуваха усмивка - само това. засмивам се високо - защитната ми реакция, когато съм нервна.

  • можеше просто да кажеш не. знаеш, че и това което правим в момента ми е достатъчно - казвам и продължавам да се усмихвам широко.

danny: облягам се назад (откривам, че несъзнателно съм се навел напред). светът се завръща, ти отново си си на мястото, от другата страна на масата

  • искам да направим нещо различно заедно - казвам аз и се усмихвам широко. - и съм сигурен, че имаш нещо много конкретно предвид, когато го казваш!

отпивам от кафето си. обожавам аромата на кафе, задържам го пред устата си малко по-дълго, за да подишам от него.

alex:

  • о, знаеш ли, почти ни записах в курс за приготвяне на здравословни десерти, но осъзнах, че искам нещо по-екстремно - казвам изправяйки се. - може да караме каяк по арда, да се целуваме под звездите и после да заспим от умора под откритото небе.

опитвам се да съм позитивна, въпреки че образите, които се появяват в главата ми са други.

danny:

  • вднага ли тръгваме? - питам аз развеселен, когато се изправяш посредата на разговора, с полу-изпито кафе в ръка

alex:

  • сериозна съм. този град започва да ме задушава и всеки един момент имам чувството, че ще полудея - казвам очевидно раздразнена.

danny:

  • какво те подразни? - питам, като също се изправям.

alex:

  • ти ме дразниш. как мислиш, че се чувствам, след като приемаш думите ми на шега? но да знаеш, че повече ме драниш, когато дори ядосана не мога да се сдържа и искам да те целуна - казвайки, се доближавам до теб.